Стихотворения

Помогнете ми да давам и обичам.
Помогни ми, Господарю, да чуя Слънцето, Луната, цветята, водата, огъня, Земята...
Помогни ми, Господарке, да обичам всички и да се намеря.
Помогнете ми да пазя себе си от лошото и злото,
Да помагам, да обичам и лекувам.
Да бъде!

Не точно стихотворение, но едно нещо, което драснах току що. Нещо, което смятам да включвам в ежедневните си молитви... подходящо ли е?

Ще добавя и в доста различен жанр от поезията си, ако, разбира се, има кой да чете...

dragonfly_elf написа:

Ще добавя и в доста различен жанр от поезията си, ако, разбира се, има кой да чете...

Има, има .

Ето някои предложения от мен .

dragonfly_elf написа:

Ще докосвам със очите ръцете ти,

ще рисувам по твоята коса.

Ще вдишам аз жално от мириса ти,

бързаща да те запомня преди края на тази мечта...



Като едно сме били създадени,

а после, разделени като облак на вода,

се лутахме ний дни наред самотни,

изгубили всяка надежда, мечта...

Мисля, че ще звучи по-добре ако вместо "жално" е "жадно", при "сме били" направиш инверсия(става "били сме") и от "облак на вода" махнеш "на"("облак вода") . Иначе много ми харесва, продължавай все така!
И като отвори тема за мечти... Отговарям ти с едно мое доста старо произведение


Приемам и поощтрявам всякаква градивна критика!

Развам се че ти е харесало! Колкото теб съм и също не съм много навътре в поезията, просто така го почуствах четейки стиховете ти. Благодаря, че ми обърна внимание, различно е когато друг го чете. И да, права си че няма невъзможни мечти, но пиша когато нещо ме вдъхнови, а тогава бях на такава вълна . Би ли споделила още нещо ? Аз нямам много произведения (записала съм около три) иначе ми е идвало вдъхновението, но поради една или друга причина(които вече не помня ) не съм ги писала и са останали забравени

Тук ще публикувам едно стихотворение, което не съм писал но ми е любимо и не се сдържах.. надявам се няма проблем

Едно изплашено щурче
тихичко припява в тишината.
В дъждовна вечер есента
сълзи отпива от жената.

Която в мислите крещи,
че клада от пламтящи е огньове,
по нестинарски стъпваща, гори,
пробягвайки по въглени-мостове.

Моли се и... в транс шепти,
магически слова тя изброява.
Иконата в ръцете ù пламти,
силите чрез танца призовава.

Да дойдат всичките стихии,
вода и въздух, огън и земя,
и заедно с духа на светлината
с вяра да дарят обичната сестра.

Да влеят силата вълшебна,
във вените кръвта да закипи,
прошката да възвиси душата,
пътя си... сама да продължи.

И същото изплашено щурче
с песен да разтърси тишината,
а любовта в раненото сърце
чародейно да прогони тъмнината.

Woooowww! Страхотни сте! Аз едва измислям три-четири реда Браво! Супер сте!

the_newborn_one ( : написа:

Woooowww! Страхотни сте! Аз едва измислям три-четири реда Браво! Супер сте!

Благодаря за прекрасната морална подкрепа, новородена ^^

conjure_one, никакви проблеми ^^ Споделяме всякакви стихотворения. Бих искала да споделя нещо на Шекспир, но преведено не звучи толкова добре... пък на английски кой ли ще се справи?

На когото му е интересно - Шекспир-Сонет 116

Поздрави - D.Elf

Аз ще се оправя!